Живял някога един жесток цар. Той издал заповед да бъдат избити всички стари хора в царството. Смятал, че от тях няма полза - не работят, а само ядат и създават грижи.
Всички старци били убити. На един болярин му дожаляло да се раздели с баща си. Скрил го в зимника и тайно от всички се грижел за него.
Царят имал красива, умна и добра дъщеря. Внезапно тя се разболяла от незнайна болест. Ден след ден вехнела като цвете без вода. Владетелят извикал всички лечители в царството.
Суетели се лечителите около болната принцеса, но били безпомощни. Появила се една жена, която разбирала от лековити растения. Посъветвала да направят отвара от орех, за да излекуват девойката.
За зла участ по същото време всички орехи били нападнати от болест. Нито един орех в царството не дал плод. Царски пратеници обикаляли по къщите да търсят миналогодишни орехи, но никъде не открили.
Разтревоженият цар събрал придворните си. Издал заповед до сутринта да намерят орехи - в противен случай ще бъдат избити.
Прибрал се омърлушен боляринът у дома. Баща му разбрал, че нещо го измъчва. Синът разказал всичко. Старецът го успокоил и посъветвал да разровят катеричите хралупи и гнезда - там ще открият много орехи.
На сутринта всички придворни се събрали в двореца. 
Всички мълчали безпомощно. Боляринът казал от къде могат да намерят нужните за лек орехи. Царят поискал да узнае кой му е дал този мъдър съвет. Боляринът отвърнал, че ако разкрие тайната може да бъде убит, защото е нарушил царска заповед. Владетелят дал дума, че ще го пощади и боляринът разказал всичко.
Царят наредил веднага да открият всички катеричи хралупи и гнезда. 
Обикаляли придворните да търсят домове и вземали всеки орех който откриели. Щом донесли орехи, направили отвара за принцесата. Лекували болната девойка и след няколко седмици тя оздравяла.
Осъзнал владетелят, че макар и да са болни и да не могат да работят, старите хора са опитни и мъдри. И издал заповед от този ден нататък, да се помага на всички стари хора и в знак на уважение, всеки да им стори път.
Всички в царството разбрали, че дето старо не се почита-там за добро недей пита.