Празничната атмосфера от Бъдни вечер преминава в нощта на Коледа. В миналото коледарите обикаляли къщите и благославяли техните стопани с обредни песни и стихотворения. На места тази традиция се е запазила и до днес.
Българската обредна традиция, свързана с Бъдни вечер и Рождество Христово, е богата и разнообразна. Подготовката за тях започва три седмици по-рано. Коледарски групи от млади момчета и мъже докъм 20-22 години се събират при станеник (наставник на коледарите), за да учат коледни песни и благословии.
Момите, младите невести и жени приготвят старателно празничните си дрехи. Майки, снахи, дъщери и синове, баби и дядовци мислят какъв подарък да направят на близките си хора...
Във всички християнски народи има три общи елемента на коледното празнуване: бъдник, коледната елха и коледни подаръци. Коледният бъдник е християнският символ на светлината. Стопанинът отсича дебел крушов пън – “бъдник”, който се запалва вечерта в огнището и трябва да гори непрекъснато през цялата нощ. На места бъдникът или “бъдното дърво” се запалва още на Игнажден и се поддържа горящо до Голяма Коледа. Според поверието, горящият бъдник пази домочадието от Кара-коня и останалите демонични същества, които бродят на воля от Коледа до Водици. Въглените и пепелта от бъдника се запазват през цялата година.
Християнската традиция на коледната елха се е зародила преди пет века във френската област Елзас и оттам се разпростряла по цяла Европа. Тя ни напомня по свой начин, че Иисус Христос е дървото на живота, около което се събират всички вярващи в него. Елхата, направена на Бъдни вечер, остава до Богоявление. Тя се въвежда в българската традиция на 24 декември 1879 г.
Подаръците, които си разменят в семейството, роднини и приятели на Коледа е също древен обичай. В празничния ден всеки е искал да зарадва близките си с по-специално внимание, което се изразява в подаряването на някоя вещ, която дълго да напомня за празника.
На Коледа семействата си гостуват. И докато на Бъдни вечер ястията са постни, на коледната трапезата има месо. Приготвят се обредна прясна пита, баница с месо или сирене, печен черен дроб, пъстърма, зеле с кървавица, свинско с праз, печена кокошка, свинско изпържено на хапки.
Докато Игнажден се приема за начало на коледните празници, то същинският празник – Коледа, съвпада с периода на зимното слънцестоене. Този важен момент в природата определя богатството на празничната обредност и мястото му в народния календар. Този християнски празник отбелязва началото на новата слънчева година и е изпълнен с гадания за бъдещето, с магически действия, за осигуряване на плодородие и семейно благополучие. Денят преди Коледа е наричан още “Малка Коледа”, а навечерието на празника – “Бъдни вечер”. На Коледа във всеки дом се коли жертвеното коледно прасе.
Коледа се празнува три дни. На първия всички Христовци и Христини честват именния си ден, а на третия, който е в чест на Свети първомъченик архидякон Стефан, празнуват и тези, които носят неговото име.
Църквата посвещава на Рождество вечерната служба на 24 декември и утринната на 25 декември.